Nadya Radulova, Bulgaria
Nadya Radulova, Bulgaria
The Poems
The Open Window
When soft morning light enters the room
and turns into a cat, the cat into a rose,
the rose into a small, barely noticeable
wound above the ankle, when
no one notices the wound and it closes up unnoticed,
when after months or even
after many happy years —
you put on woolen winter socks and admire
your legs, and read their delicate old-fashioned
road maps of varicose and arthritis —
you notice the barely noticeable scar
and run your fingers over it, but no,
it's impossible to put your finger
in this wound, this little woundlet,
and you don't even remember it, who, how, where —
the scar is your only chance
to relive that unremembered-memorable
pinprick-scratch,
to blossom, bristle, and stick your tail up,
to be the author of this wound-rose-cat,
and let something in the story snap, something bind,
something else take flight -- you
jumping out the window
and returning into the light.
Отвореният прозорец
Когато меката сутрешна светлина влезе в стаята
и се превърне в котка, котката в роза,
розата в малка, едва забележима
раничка над глезена, когато
никой не забележи раничката и тя зарасне незабелязана,
когато след месеци или дори
след много щастливи години -
докато обуваш зимния вълнен чорап и се любуваш
на краката си, и четеш по тях нежните и старомодни
пътни бележки на варикозата и артрита -
случайно забележиш едва забележимия белег
и прокараш пръсти по него, ала не,
вече не е възможно да сложиш пръст
в тази рана, в тази рана-раничка,
и даже нямаш спомен за нея, кой, как, къде –
само белегът е възможност
да преживееш отново онова безпаметно-паметно
убождане-одраскване,
да разцъфтиш, да настръхнеш, да вирнеш опашка,
да си авторът на тази рана-роза-котка,
нещо в разказа да се скъса, нещо да се върже,
нещо да полети – ти
да изскочиш през прозореца,
да се върнеш в светлината.
* * *
Before the Cold
The moon steps forward, filling out
its left half.
It's Sunday, no work will get done,
but where are all the festive clothes?
The master gathers all the farm hands in the chapel,
and counts them, they are few.
Suddenly rivers full of apples
stream down toward the fault.
Behold, tiny white worms crawl out
of earth's autumnal yarn.
and stitch by stitch, stitch by stitch, undo
the solemn tapestry of the year.
And all the walls are cold as ice.
*
Преди студа
Настъпва бавно месецът, изпълва
лявата си половина.
Неделя е, пак няма да се върши работа,
ала къде са празничните дрехи?
Стопанинът събира ратаите в параклиса,
брои ги, намаляват.
Но изведнъж, незнайно как, потичат
реки от ябълки надолу към разлома.
От есенната прежда на земята,
виж, изпълзяват малки бели червеи
и бод по бод тържествено разшиват
гоблена на годината. И ледени,
и ледени са всичките стени.
Translation from Bulgarian: Maria Vassileva
The Poet
Nadya Radulova (1975) has a PhD in comparative literature. She writes, translates poetry and prose from English, edits literary texts, both original and in translation. She is also a curator of the annual Autumn Studio for Literary Translation in Sofia and a part time professor at Sofia University "St Kliment Ohridski". Radulova is the author of six poetry books, including the awarded "Albas" (2000), "When They Fall Asleep" (2015) and "Little World, Big World" (2020). Her poems and short stories are translated into English, Spanish, German, Russian, Ukrainian, French, Romanian, Czech, Polish, Greek, Turkish, Serbian, Slovenian, Croatian, etc. Radulova is a winner of the National Poetry Award "Ivan Nikolov" (2000, 2020), the National Poetry Award "Nikolai Kunchev" (2015), "Krustan Dyankov" Translation Award (2009), and The Award of the Bulgarian Translators' Union (2021).
ΣΧΟΛΙΑ
